College Curries - вкусово удоволствие, носещо образование

Историята на компанията започва в Индия, когато Сурия (родена и израснала в Индия, като дете на немски родители) и приятелят й Нилс, живеят за кратко в страната заедно с двете си деца. Тогава се запознават с Ренука, която ги моли за помощ, за да финансира обучението на дъщеря си. Сурия и Нилс решават да включат приятелите и семейството си в Германия, но им се иска да занесат обратно вкъщи нещо лично от Ренука в знак на благодарност. Ренука не знае какво да им даде. В нейните очи богатите хора в Европа имат нужда само от специални подаръци. А тя не открива нищо специално в себе си.

В един момент се появява идеята за нейната рецепта за къри смес, която прави сама за семейството си, подобно на много други индийски семейства. По думите на Ренука това не е нищо особено, всеки има по една такава рецепта.... Тя не е убедена и иска да изпрати нещо по/специално, но тъй като скоро Сурия и Нилс щели да летят обратно към Германия, тя се съгласява. Те купуват заедно всички съставки от местния пазар и по нейна рецепта ги смилат на прах.

Сурия и Нилс взимат готовото къри на прах със себе си в Германия и го раздават на техните приятели и роднини в замяна на дарение.

При следващото си връщане в Германия Сурия и Нилс пробват кърито на прах във всички супермаркети и са шокирани, че няма от къде да купят хубаво къри на немския пазар.

Те забелязват, че почти всички кърита на пазара (само с едно изключение, което са открили) използват куркума като основна съставка. Суровината е евтина на световния пазар и създава асоциацията с къри (жълтият цвят).

Те откриват също така захар, сол, лук на прах и чесън на прах в списъка на съставките на предлаганите в търговската мрежа смеси за къри (органични и конвенционални).

Тези съставки обаче не съществуват в автентичните рецепти за смеси от къри (с едно регионално изключение: сол в определен район в Раджастан). Солта, лукът и чесънът се използват при приготвянето на ястията, но не и в сместа с прахообразни подправки. Проблемът с това е, че захарта, солта, лукът на прах и чесънът на прах са изключително евтини суровини и, подобно на куркумата, осигуряват много малко вкус - това са пълнители за по-голям обем.

Къритата на College Curries няма подобни съставки. На въпрос защо Ренука не използва готови смеси от къри на прах, тя отговаря: "Човек никога не знае, какво точно има вътре".

Три ценности седят в основата на College Curries:

1. Aвтентичност

College Curries ви предлагат част от семейна индийска традиция, може би сравнима с лютеницата на баба у нас. Те наричат това: „Открийте културата на кухненската маса.“

Това ги отличава от къритата в супермаркетите и гурме къритата, които предават илюзия за ориента и приключенията. Кърито на индийската домакиня е различно.

College Curries не обобщават рецептите по село, регион или нещо типично. Те не отговарят на клишираните очаквания. Тяхното къри е точно толкова ароматно, пикантно и индивидуално, колкото е описано в семейната рецепта.

2. Популяризиране на образованието в Индия

С вашите кулинарни приключения, вие подкрепяте младите хора за шанс за социален напредък в бързо променящото се общество. College Curries не просто дават част от оборота си за образование на децата на тези, които споделят с тях семейните си рецепти (досега винаги жени). Те финансират цялото обучение - това включва всички такси, разходи за изпити, ако е нужно и таксите за студентски общежития или пътни разходи.

Те дават на студентите свободата да избират коя специалност и в кой университет искат да учат. Те ги насърчават да вземат смели решения и да излязат от зоната си на комфорт.

3. Биоземеделие

Сурия и Нилс познават ефектите на конвенционалното земеделие от първа ръка. Самите те са живели до такова поле от кашу в Индия. Там самите те стават свидетели как полето се пръска около 2-3 пъти годишно с отрова от работници без защитно облекло и без маски. И така те отказват да подкрепят този вид икономика. За тях е важно почвата, растенията, насекомите, животните и работниците в производството на храни да не са отровени. Разбира се, има пределни стойности, които законодателят посочва по отношение на остатъците от пестициди и т.н. в / върху храната. Кой или какво преди е загинал от отровата, не се изследва там. Разбира се, има пределни стойности на остатъци от пестициди в почвата и в храната, които са разрешени по закон в европейския съюз, но няма изследване, което да гарантира, че конвенционалните храни могат да се консумират безопасно през целия живот.

Ето защо College Curries не използват конвенционално произведена храна.